Джоб
обуздавам демони
убежището в мен да намеря
и пътя
не може да няма друг път...
всичко в очите се сбира -
трупат се там и изгреви
и залези
и пълнолуния
и истини... за никого
знам - таванът е бял
от полилей няма нужда
виждам със сърцето
тишината в джоб събрана
сгушена
с аромат на вино - осъзната
наслада
приляга ли ми чаша вино
сомелиер
всичко е единствено - шеметно
пиянство
различно
истината ли - нещо в мен
не достига
за да стана
врабче
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
