28 июн. 2011 г., 22:01

Джоб

780 0 3

обуздавам демони

убежището в мен да намеря

и пътя

не може да няма друг път...

всичко в очите се сбира -

трупат се там и изгреви

и залези

и пълнолуния

и истини... за никого

знам - таванът е бял

от полилей няма нужда

виждам със сърцето

тишината  в джоб събрана

сгушена

с аромат на вино -  осъзната

наслада

приляга ли ми чаша вино

сомелиер

всичко е единствено - шеметно

пиянство

различно

истината ли  - нещо в мен

не достига

за да стана

врабче

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По-лесно се изминава пътят, на който се знае крайната точка, защото всяка крачка те приближава към нея. Има и друг вариант. Ти да стоиш на място, а крайната точка да върви към тебе.Трудно, но не невъзможно.
    Относно врабчето... Райската птица не може да бъде врабче. Все едно да се сравни дъга с петолиние.
  • Хареса ми! Поздрав!
  • in vino veritas...Романтика,свещи
    и джобче отляво почти до сърцето.
    Така е прието щом стане горещо
    соколите бягат.Остава врабчето

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...