4 dic 2020, 0:38

Джони

  Poesía
779 0 0

Кехлибарените ти пръсти, Джони,

Аз докосвам в този мрачен бар.

Задимено е. Сами сме на масата.

И усмивката ми е студена като сълза.

 

Кехлибарените ти устни, Джони,

Аз целувам бавно, с притаена страст.

Оголена над нас само лампата свети.

Сами сме в този бар. И в целия свят.

 

Кехлибарените ти сълзи, Джони,

Аз поглъщам жадно, като в екстаз.

В задимения бар сме с тебе двамата.

Аз пуша, ти си в чашата. А ледът е в нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...