4 dic 2020, 0:38

Джони

  Poesía
774 0 0

Кехлибарените ти пръсти, Джони,

Аз докосвам в този мрачен бар.

Задимено е. Сами сме на масата.

И усмивката ми е студена като сълза.

 

Кехлибарените ти устни, Джони,

Аз целувам бавно, с притаена страст.

Оголена над нас само лампата свети.

Сами сме в този бар. И в целия свят.

 

Кехлибарените ти сълзи, Джони,

Аз поглъщам жадно, като в екстаз.

В задимения бар сме с тебе двамата.

Аз пуша, ти си в чашата. А ледът е в нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...