Под пласта на тревогите се смее дяволито
едно джудже в главата ми и никого не пита
дали е ясно времето, дали танцува облак
и имат ли проблемите послания прокобни.
Началниците мръщят се, джуджето виц разказва,
хиляда щури пакости (поне) е скрило в пазва
и дреме му на шапката за някакви неволи,
за врявата на патките и охлювите голи.
Един търчи по доктори, мързи го друг да гледа -
джуджето знае своето - с усмивка към победа.
Нервирам се за глупости, то нагло ми се хили:
"Гръмни си само мислите, че те са те вбесили".
Природа странно шантава проклетничето има,
уж дребосъчко рошав, пък ефектът му - за трима.
Откакто го завъдих, смях в пространството витае,
а грижите... За него са! Джуджето всичко знае!
© Вики Todos los derechos reservados