Самодива (Вики)
535 5962
16.06.2016 г., 18:27 ч.

Джудже 

  Поезия
678 0 6

Под пласта на тревогите се смее дяволито
едно джудже в главата ми и никого не пита
дали е ясно времето, дали танцува облак
и имат ли проблемите послания прокобни.

Началниците мръщят се, джуджето виц разказва,
хиляда щури пакости (поне) е скрило в пазва
и дреме му на шапката за някакви неволи,
за врявата на патките и охлювите голи.

Един търчи по доктори, мързи го друг да  гледа - 
джуджето знае своето - с усмивка към победа.
Нервирам се за глупости, то нагло ми се хили:
"Гръмни си само мислите, че те са те вбесили".

Природа странно шантава проклетничето има,
уж дребосъчко рошав, пък ефектът му - за трима.
Откакто го завъдих, смях в пространството витае,
а грижите...  За него са!  Джуджето всичко знае!

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах, и аз имам нещо такова, но лошото е, че все по-рядко и трудно му позволявам да се изявява...Въпреки, че определено имам нужда от смях в пространството си. Чудесно е, че имаш това, Вики!
  • Чудесно е, Вики!
  • Изразът: "Дреме ми на шапката..." вече си има двойник. "Дреме ми на джуджето, за некви си там проблеми!"
  • Вики, моля те, дай информация къде се намира този "развъдник за смехотворковци". Спешно ми трябва поне една дузина от тези "проклетничета"... Усмихна ме!
  • Браво на джуджето, Вики! Отглеждай си го с внимание и уважение
Предложения
: ??:??