Джудже
Под пласта на тревогите се смее дяволито
едно джудже в главата ми и никого не пита
дали е ясно времето, дали танцува облак
и имат ли проблемите послания прокобни.
Началниците мръщят се, джуджето виц разказва,
хиляда щури пакости (поне) е скрило в пазва
и дреме му на шапката за някакви неволи,
за врявата на патките и охлювите голи.
Един търчи по доктори, мързи го друг да гледа -
джуджето знае своето - с усмивка към победа.
Нервирам се за глупости, то нагло ми се хили:
"Гръмни си само мислите, че те са те вбесили".
Природа странно шантава проклетничето има,
уж дребосъчко рошав, пък ефектът му - за трима.
Откакто го завъдих, смях в пространството витае,
а грижите... За него са! Джуджето всичко знае!
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ах, и аз имам нещо такова, но лошото е, че все по-рядко и трудно му позволявам да се изявява...Въпреки, че определено имам нужда от смях в пространството си. Чудесно е, че имаш това, Вики!
-
Чудесно е, Вики!
-
-
Изразът: "Дреме ми на шапката..." вече си има двойник. "Дреме ми на джуджето, за некви си там проблеми!"
-
Вики, моля те, дай информация къде се намира този "развъдник за смехотворковци". Спешно ми трябва поне една дузина от тези "проклетничета"... Усмихна ме!
-
Браво на джуджето, Вики! Отглеждай си го с внимание и уважение
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
