Джулай морнинг

Разпънати гребени морски прииждат,

разтелени в бялата пяна,

умиват брега и назад се завръщат,

със новите дават си смяна.

Потънали в сенки дърветата,

от залеза предадени, нощта ги прегръща,

листата на техните корони разлистени

морският бриз леко полюшва.

Край огън на пясъка

танцуващи носим се ние,

бутилка със водка подаваме си,

 от шишето направо се пие.

Подрънкват китари и радостни възгласи

приветстват поредния хит,

събрани сме хора със възрасти всякакви,

различни с характер, порода и вид.

От изток бавно изсветлява небето.

Прогонена от крясъка на чайките, нощта си отива,

небето с оранжево багрило нацапано,

изгрява и слънцето със своята сила.

Без сън събудени в утрото хладно,

загърнати в своите одежди,

ръце протягаме към него

със песен джулайска и нови надежди.