11.07.2011 г., 9:18

Джулай морнинг

2K 0 1

Разпънати гребени морски прииждат,

разтелени в бялата пяна,

умиват брега и назад се завръщат,

със новите дават си смяна.

 

Потънали в сенки дърветата,

от залеза предадени, нощта ги прегръща,

листата на техните корони разлистени

морският бриз леко полюшва.

 

Край огън на пясъка

танцуващи носим се ние,

бутилка със водка подаваме си,

 от шишето направо се пие.

Подрънкват китари и радостни възгласи

приветстват поредния хит,

събрани сме хора със възрасти всякакви,

различни с характер, порода и вид.

 

От изток бавно изсветлява небето.

Прогонена от крясъка на чайките, нощта си отива,

небето с оранжево багрило нацапано,

изгрява и слънцето със своята сила.

 

Без сън събудени в утрото хладно,

загърнати в своите одежди,

ръце протягаме към него

със песен джулайска и нови надежди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...