postadg (Димитър Георгиев)

Паркиран свят 🇧🇬

Паркиран свят
Стоеше в колата със затворени прозорци, точно срещу входа на панелния блок. Мръснобели коси стърчаха неестествено върху темето му. Посивяло лицето му бе набраздено от релефни бръчки. Част от тях се събираха към очите, където два ириса надничаха изпод паднали клепачи. Погледът, като коф ...

postadg

Prosa » Relatos

2025-05-16T22:51:35+03:00 278

Столетник 🇧🇬

Кафенето беше приветливо и уютно. Имаше собствен стил и декор носещ носталгия по деветдесетте. Тогава през тези години, като че ли в нещата имаше заряд и надежди в бъдещето. Отвън беше невзрачно, почти скрито, сякаш не искаше да пусне случайни минувачи, които да го заразят с новите си идеи.
Бутнах в ...

postadg

Prosa

2025-02-20T06:37:54+02:00 300

Разговор с Александровска 🇧🇬

Срязвам с джобно ножче задния край на пурата и поднасям пламъка на малкия CLLIPER към нея. Ритуал, на който отдавам част от времето си и някак вътрешно отчитам като грешка, която върша с финес и стремеж към съвършенство.
Пейката, върху която съм седнал, издърпва топлината от тялото ми. Студеният ное ...

postadg

Prosa » Relatos

2024-12-01T08:50:07+02:00 427 4

Подавка 🇧🇬

По съмнало, работният ден навлизаше в своята сила. Слънцето издигнато над студения хоризонт, отатък тръстиките не вещаеше топлина. Работниците допиваха кафетата си, пуснати от близкия автомат и опъваха жадно от цигарите, набучени между грубите им пръсти. И все пак за януари не бе така студено. Липса ...

postadg

Prosa » Relatos, De humor

2024-02-04T19:16:12+02:00 608

Морето 🇧🇬

Измий море,
на босите нозе сивата отрова,
и дивотията и нея, останала без мисъл.
Вземи море и остави я без опора,
вълните да и влеят смисъл. ...

postadg

Poesía » Otra

2019-06-11T22:55:52+03:00 689

Коледа 🇧🇬

Рон се събуди с тежък махмурлук. Главата го болеше вертикално от лявата вежда
до върха на темето. Докато разтриваше слепоочието си мислеше:
“Не можах да свикна с тези българи. Какъв е този алкохол? Как си го произвеждат? Как го пият? Остава загадка за мен. Направо съм разглобен. Цялата ми дивотия ва ...

postadg

Prosa » Relatos

2018-01-01T17:22:43+02:00 1.2K 1

Все така ще те обичам 🇧🇬

Аз все така ще те обичам,
във края на деня,
на устните ти въздуха ще вдишам
и сладко ще се унеса.
топлина, по вените ми ще се стича ...

postadg

Poesía » De amor

2017-12-20T23:37:26+02:00 2K 4

Последните летни дни 🇧🇬

в китарите вплетени самотните струни,

postadg

Poesía » Del paisaje

2017-09-08T22:00:48+03:00 1K

Утеха 🇧🇬

Утеха
Ето, мила, прибрах се
и днес съм уморен,
прегръдка, целувка, реално си щастие,
щом, мила, си близо до мен. ...

postadg

Poesía » De amor

2017-09-03T14:35:11+03:00 877

Ти, мое изкушение 🇧🇬

Искам да целувам устните ти-сто,
не - хиляди пъти!
Притисната о мен, да усещам вкуса им.
Да,
очите ти и те са хубави - две тъмни езера, ...

postadg

Poesía

2016-08-15T17:19:31+03:00 1.2K 1 1

Просто е как се обичат 🇧🇬

Просто е:
-Мъжко и женско винаги се привличат!
Просто и естествено е да кажем:
-Те се обичат!
... ...

postadg

Poesía » De amor

2016-07-18T11:48:13+03:00 888 1

Краят на лятото 🇧🇬

Откъсвам грозд от дива лоза,
израснала над скалата до кея,
последвам вкусвайки сладкия сок на плода,
и с поглед над залива като птица се рея.
Рибари с изпечени от соленият вятър лица, ...

postadg

Poesía

2015-09-02T21:40:43+03:00 873

Как да кажа: "Обичам те" 🇧🇬

Как да кажа: "Обичам те!",
хиляди, хиляди пъти.
Как да го казвам така че,
всеки път да гали слуха ти!
Как да го вместя между простите думи, ...

postadg

Poesía » De amor

2015-09-01T13:37:50+03:00 1.9K

Последна целувка 🇧🇬

Целувка и обърнат гръб,
това е за последно сбогом,
избрала ли си някой друг,
за мен оставаш само спомен.
Косата ти, раменете ти виждам, ...

postadg

Poesía » De amor

2015-05-26T21:47:29+03:00 853

Звездата бе знакът за него 🇧🇬

Там, където небе и земя
червената линия на изтока срещат,
от там донесоха мъдреците вестта:
- Звездата бе знакът за него,
пред избрания идваме да сведем глава! ...

postadg

Poesía

2014-12-28T14:08:12+02:00 921

Извисяване 🇧🇬

Искам да се извися високо,
поглед да зарея в простора,
да съм стъпил широко,
планини в ходилата да ми бъдат опора!
Искам да се бия за славата, ...

postadg

Poesía » Otra

2014-05-07T18:31:18+03:00 811

Бягство 🇧🇬

Скри ли се слънцето -
от края на дупката нервно надничаш.
В мрака ти не ще избягаш.
В колелото край във края се засичат
и объркано във него се разтягаш. ...

postadg

Poesía » Otra

2013-10-22T21:27:49+03:00 855 1

Сянката 🇧🇬

Стоя до себе си,
в сянката ми - ни радост, ни тъга.
Останал глух с рояк от празни мисли
опитвам се да споря.
Тя - сянката, стои си във прахта, ...

postadg

Poesía » Filosófica

2013-09-10T21:57:57+03:00 832

След вчера 🇧🇬

Събудих се, а теб те няма,
в леглото сам от студ треперя.
Целувката била прощална,
останала след вчера.
Безумие получено, ...

postadg

Poesía » De amor

2013-05-21T10:07:16+03:00 1K 2

Заедно 🇧🇬

Ти пи ли от чашата сутрин вода;
събрах росата на горска поляна.
А как спа, добре ли прекара нощта;
одеалата постелих по-меки от пяна.
Килимът, по който стъпваш - ...

postadg

Poesía » De amor

2013-03-10T10:09:38+02:00 1.1K 1

Жената е хубава сутрин 🇧🇬

Жената е хубава сутрин,
без грим,
завита под тънко одеяло,
пробуждаща се и протягаща своето тяло.
Жената е хубава сутрин, ...

postadg

Poesía » Erótica

2012-10-20T16:34:59+03:00 2.7K 1 9

Писмо 🇧🇬

Отвори ли писмото ми?
Написах го, загледан в падащите кестени.
Два листа, откъснати от тетрадка,
нахвърлени думи
и рисунки на тях са поместени. ...

postadg

Poesía

2011-07-15T11:48:06+03:00 1K 1

Джулай морнинг 🇧🇬

Разпънати гребени морски прииждат,
разтелени в бялата пяна,
умиват брега и назад се завръщат,
със новите дават си смяна.
Потънали в сенки дърветата, ...

postadg

Poesía » Otra

2011-07-11T09:18:57+03:00 2K 1

Да срещнеш старата любов 🇧🇬

Трепет видях в очите ти.
Усмихнах се и ръка за поздрав протегнах.
Исках милиони неща да изрека,
но безгласни останаха устните ми.
Удар след удар в сърцето, ...

postadg

Poesía

2011-02-27T13:33:24+02:00 1.2K 5

Къде са мечтите 🇧🇬

Eх, детски мечти, къде ви скрих,
с коя просяшка дреха ви покрих,
без капка съвест и утеха
следите ваши заличих.
Желаехме да бъдем живи, ...

postadg

Poesía

2011-02-23T19:52:36+02:00 965 1

Спомен от Арапя 🇧🇬

Потъна голо и червено, слънцето зад хоризонта
и гларусите спряха да летят.
Обгърнати от сянка на крайбрежни гъстълаци,
палатки, каравани спят.
И някъде китара звуците разнесе, ...

postadg

Poesía » Del paisaje

2011-02-16T08:53:16+02:00 1.1K 1

Улицата 🇧🇬

Ах, улицата пак е с аромат на липа
и нежен ромон на забързани думи,
прически, дрехи, грим, очила,
прозрачна невидима страст и парфюми.

postadg

Poesía

2010-07-02T15:31:42+03:00 931

Цвят в кутия от бетон 🇧🇬

9,30 рм е, ти разцъфваш,
рокля слагаш, тъмен грим,
на вечеря ли отиваш,
или си редовното “Навън”.
Тиха музика отеква, ...

postadg

Poesía

2010-05-05T11:50:20+03:00 1.1K 1

Пра-правнукът на самотния войн 🇧🇬

Не, днес няма да се боря.
Днес ще бъда кротък, тих.
Искам само да се моля,
днес не ще да бъда див.
Сметки, такси, ипотеки, ...

postadg

Poesía

2010-04-22T22:05:09+03:00 1K 3

Старият друм 🇧🇬

Ето го пътят,
с асфалт, ожулен от кръпки,
извил е влажна и сива снага,
охлузен е и е целият в дупки,
със стари следи от добри времена. ...

postadg

Poesía

2010-04-20T20:30:41+03:00 1.5K 4

Две думи избрани 🇧🇬

Не,
не заспивай върху моите длани.
Болят,
уморени и празни са те.
Покрити с мазоли, от труд изподрани, ...

postadg

Poesía » Otra

2010-04-13T21:29:21+03:00 1.1K 3

Ти имаш много имена: 🇧🇬

Ти имаш много имена:
сутрин си девойка, обед госпожа,
вечер си незнайно каква.
Събрала във себе си безброй настроения,
сутрин сърдита, обед добра, ...

postadg

Poesía » De amor

2010-03-09T12:55:04+02:00 1.7K 4

Скитник 🇧🇬

Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема,
врата към тебе ще отворя,
ключът за твоето сърце да взема.
Аз скитник съм и дух безпътен ...

postadg

Poesía

2010-02-28T12:31:03+02:00 924 2

Това, което сме 🇧🇬

Колко спомена съшили сме
като кръпки във своето тяло
и мечтите си носим,
велики да бъдем искаме само.
Не в прах и униние да падаме, ...

postadg

Poesía » Civil

2010-02-23T17:51:32+02:00 889

Жестока си 🇧🇬

Жестока си,
жестока, когато на улицата край мене минаваш,
цялата в краски, червило и грим.
Пътека от тих полъх оставяш,
следи ароматен и дъхав парфюм. ...

postadg

Poesía » De amor

2010-02-21T13:25:37+02:00 962 1

Очите ти са водопади 🇧🇬

Очите ти са водопади
Очите ти са водопади,
сълзите си изливат във лоното на тиха пазва.
Като капки падат,
като тихи листопади, ...

postadg

Poesía » De amor

2010-02-20T12:55:21+02:00 1.1K 2

Морето ми говори 🇧🇬

Морето ми говори, зове ме,
но аз ли – нехая.
Пейзаж от хора, чадъри не искам да зная.
Два квадрата от морския бряг притежавам,
два квадрата верни на мене остават, ...

postadg

Poesía » Del paisaje

2010-02-18T13:37:08+02:00 926

Твоите устни 🇧🇬

Колко думи са изречени от твоите устни.
Колко пласта червило са минали там.
Колко мъжки целувки, колко огън и плам.
Колко глътки живот през тях ти си вдъхвала,
колко усмивки и радостни мигове ...

postadg

Poesía

2010-02-16T10:13:36+02:00 1.6K 1

Самотният воин 🇧🇬

Не, днес няма да се боря.
Оставам в степите да спя,
но не със болка стиснал зъби във съня.
Не днес, утре ще се бия, и не ще кървя.
Потънал в тежките доспехи, ...

postadg

Poesía

2010-02-13T11:20:54+02:00 963