27 mar 2013, 8:16

Джунглата (сонет)

  Poesía » Civil
465 0 1

 

Светът до гуша е затънал 
във мъките си и в калата!
И нервите ни е опънал,
изгубили сме и целта!

В порочен кръг, във пот, се мята...
Търгува... Ползите пресмята!
И все от чуждото краде!
И все не знае где да спре!

Така във тая Джунгла дива 
живота си човек кове!
Било е тъй от векове!
И жертви чака търпеливо!

Не знам дали ще дойде век,
Човекът пак да е Човек!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...