Светът до гуша е затънал
във мъките си и в калата!
И нервите ни е опънал,
изгубили сме и целта!
В порочен кръг, във пот, се мята...
Търгува... Ползите пресмята!
И все от чуждото краде!
И все не знае где да спре!
Така във тая Джунгла дива
живота си човек кове!
Било е тъй от векове!
И жертви чака търпеливо!
Не знам дали ще дойде век,
Човекът пак да е Човек!
© Христо Славов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
