Джунглата (сонет)
Светът до гуша е затънал
във мъките си и в калата!
И нервите ни е опънал,
изгубили сме и целта!
В порочен кръг, във пот, се мята...
Търгува... Ползите пресмята!
И все от чуждото краде!
И все не знае где да спре!
Така във тая Джунгла дива
живота си човек кове!
Било е тъй от векове!
И жертви чака търпеливо!
Не знам дали ще дойде век,
Човекът пак да е Човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
