12 nov 2006, 14:51

Дланите изсъхват от надежди 

  Poesía
730 0 5
Дланите изсъхват от надежди,
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.

И кълват последните трошички,
а по християнски все им даваме -
да спасим горките си душички
от възможността си за спасяване.

Дланите се пукат от надежди,
които като тръни се забиват
отчаяно в душите ни човешки.
Нали последни уж надеждите умират.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??