Дланите изсъхват от надежди
Дланите изсъхват от надежди,
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.
И кълват последните трошички,
а по християнски все им даваме -
да спасим горките си душички
от възможността си за спасяване.
Дланите се пукат от надежди,
които като тръни се забиват
отчаяно в душите ни човешки.
Нали последни уж надеждите умират.
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.
И кълват последните трошички,
а по християнски все им даваме -
да спасим горките си душички
от възможността си за спасяване.
Дланите се пукат от надежди,
които като тръни се забиват
отчаяно в душите ни човешки.
Нали последни уж надеждите умират.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Славкова Todos los derechos reservados
