Дланите изсъхват от надежди
Дланите изсъхват от надежди,
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.
И кълват последните трошички,
а по християнски все им даваме -
да спасим горките си душички
от възможността си за спасяване.
Дланите се пукат от надежди,
които като тръни се забиват
отчаяно в душите ни човешки.
Нали последни уж надеждите умират.
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.
И кълват последните трошички,
а по християнски все им даваме -
да спасим горките си душички
от възможността си за спасяване.
Дланите се пукат от надежди,
които като тръни се забиват
отчаяно в душите ни човешки.
Нали последни уж надеждите умират.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
