12 нояб. 2006 г., 14:51

Дланите изсъхват от надежди 

  Поэзия
717 0 5
Дланите изсъхват от надежди,
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.

И кълват последните трошички,
а по християнски все им даваме -
да спасим горките си душички
от възможността си за спасяване.

Дланите се пукат от надежди,
които като тръни се забиват
отчаяно в душите ни човешки.
Нали последни уж надеждите умират.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??