Nov 12, 2006, 2:51 PM

Дланите изсъхват от надежди 

  Poetry
731 0 5
Дланите изсъхват от надежди,
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.

И кълват последните трошички,
а по християнски все им даваме -
да спасим горките си душички
от възможността си за спасяване.

Дланите се пукат от надежди,
които като тръни се забиват
отчаяно в душите ни човешки.
Нали последни уж надеждите умират.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??