Днес
Днес спомням си за блясъка в очите
и сълзите ме давят и говорят.
Днес образа ти търся и мъчително,
в случайните очи пак търся твоите.
В мечтите си несбъднати потъвам
да търся теб, но образа загубих.
В тълпата непознати се препъвах,
но там те няма – моя вик не чуваш.
Заблудите в душата като ехо
се борят с ужасяваща раздяла.
Болят и няма никъде утеха,
страстта е безвъзвратно отлетяла.
Оглеждам се, тълпата ме застига
и търся там искрица на доверие.
Ще дам любов и споделени мигове,
ще търся обичта ти да намеря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados
