5 нояб. 2022 г., 10:15

Днес

Поэзия » Любовная

1.6K 12 35

Днес спомням си за блясъка в очите
и сълзите ме давят и говорят.
Днес образа ти търся и мъчително,
в случайните очи пак търся твоите.

В мечтите си несбъднати потъвам
да търся теб, но образа загубих.
В тълпата непознати се препъвах,
но там те няма – моя вик не чуваш.

Заблудите в душата като ехо
се борят с ужасяваща раздяла.
Болят и няма никъде утеха,
страстта е безвъзвратно отлетяла.

Оглеждам се, тълпата ме застига
и търся там искрица на доверие.
Ще дам любов и споделени мигове,
ще търся обичта ти да намеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Jackie151 (Антоанета Иванова)

Много ти се радвам, Иржи, че се на моята страничка. Това му е хубаво на творчеството, че всеки може да го нагоди към своята емоционална система. И ако не ти харесва поантата, си я променяш и се получава точно за теб. Аз така съм правила с разкази, които нямат щастлив край.
От сърце ти желая всичко най-хубаво!

2022-12-01T19:31:40+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Не съм капацитет по такива настроения, но знам, когато ги има, се пишат най- хубавите произведения! И твоето е такова, Тони...Бях свикнала да те наричам Жаки, но гледам, за всички си Тони. Изчетох и коментарите, но знай "Въглена пари, където падне..."Само ти или лирическата ще намери сама пътя и начина за продължи нататък!" И...мнението на Юри ми се вижда правилно...

2022-12-01T19:09:20+02:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Така е, Иван. За този афоризъм, той не е от твоя коментар, а защото пиша стих на тази тема. Пиша стих, защото според мен не е верен. Коментарът ти е точен и съм напълно съгласна с него!

2022-11-06T13:56:56+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Според мен, това което не ни убива не ни прави по силни.Загубата на любим човек, оставя такъв силен отпечатък в душата на човек, който той не може да забрави цял живот, особено ако обичта му към него е била силна. Празнотата, оставена от липсата му, с какво би могъл да запълни! На човек не му остава друго, освен да намери занимание, което да го отклонява от мислите на непоправимото, за да продължи напред. Но "... няма никъде утеха"... Оставайки сам през нощта и по времето, когато не е зает с нещо, усещането за празнота е невъзможно да се изрази с думи.
Разбрах замисъла на стиха ти! Може би не намирам точните думи в коментара.
Така ги усещам нещата и в личен план...

2022-11-06T13:28:03+02:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Благодаря, Дани. Не мога да кажа думите, които си казват обикновено хората - защо точно на мен. В разказа на Ваня чета, как са се събирали в храма на този ден, всеки със собствената си загуба. На всекиго се случва, и трябва да продължим.

2022-11-06T11:16:48+02:00