5 ago 2011, 12:17

Днес 

  Poesía
781 0 1

Колко ценен си, дори не подозираш,

а в очите ми често се взираш

и търсиш ти своите отговори...

Всичко е там, тъй пошло и пусто.

Всичко е там, и всяко мое малко изкуство.

Всичко страстно, всичко прекрасно, опасно...

Откривам душата си, за кого ли пазех я?

С теб споделих я, дори и лазейки.

Ти ме направи по-силна, добра.

Ти ме направи желана жена.

Теб те прегръщам пак силно сега.

Теб аз обичам...

Завинаги...

Да!

                                                                         К.

© Десислава Балакчийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??