Колко ценен си, дори не подозираш,
а в очите ми често се взираш
и търсиш ти своите отговори...
Всичко е там, тъй пошло и пусто.
Всичко е там, и всяко мое малко изкуство.
Всичко страстно, всичко прекрасно, опасно...
Откривам душата си, за кого ли пазех я?
С теб споделих я, дори и лазейки.
Ти ме направи по-силна, добра.
Ти ме направи желана жена.
Теб те прегръщам пак силно сега.
Теб аз обичам...
Завинаги...
Да!
К.
© Десислава Балакчийска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
