5.08.2011 г., 12:17

Днес

1.1K 0 1

Колко ценен си, дори не подозираш,

а в очите ми често се взираш

и търсиш ти своите отговори...

Всичко е там, тъй пошло и пусто.

Всичко е там, и всяко мое малко изкуство.

Всичко страстно, всичко прекрасно, опасно...

Откривам душата си, за кого ли пазех я?

С теб споделих я, дори и лазейки.

Ти ме направи по-силна, добра.

Ти ме направи желана жена.

Теб те прегръщам пак силно сега.

Теб аз обичам...

Завинаги...

Да!

                                                                         К.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Балакчийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...