Колко ценен си, дори не подозираш,
а в очите ми често се взираш
и търсиш ти своите отговори...
Всичко е там, тъй пошло и пусто.
Всичко е там, и всяко мое малко изкуство.
Всичко страстно, всичко прекрасно, опасно...
Откривам душата си, за кого ли пазех я?
С теб споделих я, дори и лазейки.
Ти ме направи по-силна, добра.
Ти ме направи желана жена.
Теб те прегръщам пак силно сега.
Теб аз обичам...
Завинаги...
Да!
К.
© Десислава Балакчийска Всички права запазени
"Всичко е там, тъй пошло и гнусно."