Днес
Може някой ден да ме намериш
в сенките от стара топлина,
в устните ми - силни като вино,
топли като лятната земя...
Може някой ден да ме докоснеш
истински и без да ме боли,
с багрите на пролет дългокоса,
светеща през моите очи.
Може и дори да си отидеш,
казват, че оставал си света.
И въртял се, нищо, че не виждам
как ще има в него красота.
Някой ден. А днес ми е студено.
И не зная как да ти се вричам.
Няма те болезнено при мене.
А не спирам пак да те обичам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados
