13 дек. 2011 г., 21:37

Днес

795 0 3

Може някой ден да ме намериш

в сенките от стара топлина,

в устните ми - силни като вино,

топли като лятната земя...

Може някой ден да ме докоснеш

истински и без да ме боли,

с багрите на пролет дългокоса,

светеща през моите очи.

Може и дори да си отидеш,

казват, че оставал си света.

И въртял се, нищо, че не виждам

как ще има в него красота.

Някой ден. А днес ми е студено.

И не зная как да ти се вричам.

Няма те болезнено при мене.

А не спирам пак да те обичам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...