13.12.2011 г., 21:37

Днес

796 0 3

Може някой ден да ме намериш

в сенките от стара топлина,

в устните ми - силни като вино,

топли като лятната земя...

Може някой ден да ме докоснеш

истински и без да ме боли,

с багрите на пролет дългокоса,

светеща през моите очи.

Може и дори да си отидеш,

казват, че оставал си света.

И въртял се, нищо, че не виждам

как ще има в него красота.

Някой ден. А днес ми е студено.

И не зная как да ти се вричам.

Няма те болезнено при мене.

А не спирам пак да те обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...