Ти ме научи да се боря,
ти ме научи напреде да вървя.
Всяка сълза от лицето ми изтри,
ала днес пресъхнали са мойте очи.
От теб научих се да бъда лед,
и погледа студен откраднах аз от теб.
Научих се себе си да пазя
и жестоко сърцето си да браня.
Захвърлих и чувствата в сметта,
зарових всичко под снега.
Вътре в мен сега е буря
и виелицата всичко е помела.
В сърцето няма капчица любов
и не чува то ни вик, ни зов.
И моля те, не се сърди,
сега просто съм това,
което беше ти преди.
© Владимир Петков Todos los derechos reservados