8 jun 2015, 1:02  

Днес бях...

  Poesía » Otra
951 0 3

Днес бях някакво малко дете:

С панделка кукла и златно звънче. Говорех със птичките, мечтах и летях, Исках единствено да бъда сред тях.   Днес бях някакво свежо лале. Не вярвах на никакви есени. Целувах и слънцето, усещах дъжда, Люлях се с на вятъра няколко песни.   Днес бях някаква силна жена: Красота, а през нея - дръзка душа. Походка и грация, и без сухи мечти - Само ясна цел: като от едно до три.   Днес бях всичко, и утре ще съм. И тиха, и бурна, кошмар и лек сън. Но няма да бъда угодна на никого, няма да плащам, цветна че съм.   Ще бъда пролет, река и сълза в един ден, Аз съм лято с лице на жена, Аз съм толкова, толкова много неща. И всичките построяват само една - Твоята най-съкровена, голяма мечта.            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ли Николаевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...