Днес бях...
Днес бях някакво малко дете:
С панделка кукла и златно звънче. Говорех със птичките, мечтах и летях, Исках единствено да бъда сред тях. Днес бях някакво свежо лале. Не вярвах на никакви есени. Целувах и слънцето, усещах дъжда, Люлях се с на вятъра няколко песни. Днес бях някаква силна жена: Красота, а през нея - дръзка душа. Походка и грация, и без сухи мечти - Само ясна цел: като от едно до три. Днес бях всичко, и утре ще съм. И тиха, и бурна, кошмар и лек сън. Но няма да бъда угодна на никого, няма да плащам, цветна че съм. Ще бъда пролет, река и сълза в един ден, Аз съм лято с лице на жена, Аз съм толкова, толкова много неща. И всичките построяват само една - Твоята най-съкровена, голяма мечта.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ли Николаевна Всички права запазени
