Днес времето течеше настрана.
Като една дъждовна мръсна вада.
Като една забързана жена,
пресичаща през локвите площада.
Днес времето ме викаше: ела!
А аз го гледах чужд и непотребен.
Тъй както подир тръгващия влак
излъганите посрещачи гледат.
Днес времето бе станало момент.
Аз го усещах: бе студено, мокро.
За кратко бе превърнато във мен
и аз го виждах, отразено в локва. ...