rajsun (Райчо Русев)
541 1380
25.01.2009 г., 11:08 ч.

Днес времето течеше настрана 

  Поезия » Друга
696 0 11
Днес времето течеше настрана.
Като една дъждовна мръсна вада.
Като една забързана жена,
пресичаща през локвите площада.

Днес времето ме викаше: ела!
А аз го гледах чужд и непотребен.
Тъй както подир тръгващия влак
излъганите посрещачи гледат.

Днес времето бе станало момент.
Аз го усещах: бе студено, мокро.
За кратко бе превърнато във мен
и аз го виждах, отразено в локва.

И време и пространство вече бях.
Човек - в последната си обиколка.
Прашинка от космическия прах,
под друга форма - да усеща болка.

Светът какво е? Думи и числа.
И ти си сладка думичка - това си.
А аз какво съм? Аз съм само глас,
който се мъчи да те произнася.

В мене са - и свят, и пустота.
И аз съм между тях - една черта.
Днес всичко беше ясно, беше зримо.

По детски се изплезих на смъртта,
радвайки се тайно, че ме има.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??