Днес времето течеше настрана
Днес времето течеше настрана.
Като една дъждовна мръсна вада.
Като една забързана жена,
пресичаща през локвите площада.
Днес времето ме викаше: ела!
А аз го гледах чужд и непотребен.
Тъй както подир тръгващия влак
излъганите посрещачи гледат.
Днес времето бе станало момент.
Аз го усещах: бе студено, мокро.
За кратко бе превърнато във мен
и аз го виждах, отразено в локва.
И време и пространство вече бях.
Човек - в последната си обиколка.
Прашинка от космическия прах,
под друга форма - да усеща болка.
Светът какво е? Думи и числа.
И ти си сладка думичка - това си.
А аз какво съм? Аз съм само глас,
който се мъчи да те произнася.
В мене са - и свят, и пустота.
И аз съм между тях - една черта.
Днес всичко беше ясно, беше зримо.
По детски се изплезих на смъртта,
радвайки се тайно, че ме има.
Като една дъждовна мръсна вада.
Като една забързана жена,
пресичаща през локвите площада.
Днес времето ме викаше: ела!
А аз го гледах чужд и непотребен.
Тъй както подир тръгващия влак
излъганите посрещачи гледат.
Днес времето бе станало момент.
Аз го усещах: бе студено, мокро.
За кратко бе превърнато във мен
и аз го виждах, отразено в локва.
И време и пространство вече бях.
Човек - в последната си обиколка.
Прашинка от космическия прах,
под друга форма - да усеща болка.
Светът какво е? Думи и числа.
И ти си сладка думичка - това си.
А аз какво съм? Аз съм само глас,
който се мъчи да те произнася.
В мене са - и свят, и пустота.
И аз съм между тях - една черта.
Днес всичко беше ясно, беше зримо.
По детски се изплезих на смъртта,
радвайки се тайно, че ме има.
© Райчо Русев All rights reserved.
