23 mar 2010, 14:37

Днешни спомени за времена отминали

  Poesía » Civil
795 0 3

Няма радост дори в радостта –

носят болка душите стаени!

Няма обич дори в любовта –

бързо гаснат мечти споделени!

 

Равнодушно е всяко сърце

към човешката, тиха въздишка!

Даже слънчевото колелце

горе чувства се вече излишно!

 

Неприключена сделка – уви! –

всяко наше приятелство става!

Горе – блъскат рогати глави,

долу – плаче народ без държава!

 

Вековечна е тази борба,

но каква ти сега прокопсия –

даже в рая се влиза с торба

армагани за някой месия!

 

Плаче мъката, плаче така,

че я слушат с тревога звездите!...

Няма радост дори в радостта –

само болка, стаена в душите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истина има в стиха ти, Мариане!
    И много сила!
    Поздравления и...надежди за по-хубаво бъдеще, приятелю!
  • Много тъжно, много истинско!
  • Тъжната истина........

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...