31 jul 2007, 10:26

Днешните мъже

  Poesía
1.1K 0 7
Красивият мъж, със зелените очи
пие уиски и в погледа му самотата
искри! Гледа те дълго, гледа те
нежно, иска ти се да е до теб и
да те докосне силната му ръка!

Ето, идва и ти носи питие. Говори
ти красиво! В любов от пръв погед
се кълне! След минута те целува,
на дансига в обятията силни пак
потъваш и е хубаво, нали?

Става късно. "-Да те придружа до
вас?" - те изкушава с мекия си глас!
Качваш се в колата, но дома ти подминава
той! Спирате пред тях и ти е ясно
какво желае този джентълмен! Ще те
има, той е убеден!

Ласките са нежни! Нощта преваля! Той е
уморен! Прибираш се сама до вкъщи и сън
не те лови! Чакаш с дни да се обади, а
телефонът все мълчи...

Времето минава бързо! Добре дошла в
реалността! Беше кукла за нощта и остана
сама! Това са днешните мъже! Горди,
красиви и порочни, но без сърце!
С това е пълен днес света! Няма вече
обич, доверие, топлина - всеки красавец
желае само плътта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре казано, Любе! Мъжете или повечето от тях са именно такива! Хубаво, че си саздала тази представа...Обичкам те!
  • Браво,мила! Хареса ми...специални поздрави от мен!
  • да да точно така е, самата истина...има и изключения ама са малко..нали знаете мъжете са като местата за паркиране- хубавите са заети ! Поздравления !
  • Да такива са мъжете! Много е хубаво! Поздравления! На такива мъже попадат хора като теб с добро и голямо сърце!!!
  • света е пъстър,има от всичко - и за всичко има обяснение.
    всеки има нужда да дава и да получава любов...всеки,дори и тези мъже...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...