31 июл. 2007 г., 10:26

Днешните мъже

1.1K 0 7
Красивият мъж, със зелените очи
пие уиски и в погледа му самотата
искри! Гледа те дълго, гледа те
нежно, иска ти се да е до теб и
да те докосне силната му ръка!

Ето, идва и ти носи питие. Говори
ти красиво! В любов от пръв погед
се кълне! След минута те целува,
на дансига в обятията силни пак
потъваш и е хубаво, нали?

Става късно. "-Да те придружа до
вас?" - те изкушава с мекия си глас!
Качваш се в колата, но дома ти подминава
той! Спирате пред тях и ти е ясно
какво желае този джентълмен! Ще те
има, той е убеден!

Ласките са нежни! Нощта преваля! Той е
уморен! Прибираш се сама до вкъщи и сън
не те лови! Чакаш с дни да се обади, а
телефонът все мълчи...

Времето минава бързо! Добре дошла в
реалността! Беше кукла за нощта и остана
сама! Това са днешните мъже! Горди,
красиви и порочни, но без сърце!
С това е пълен днес света! Няма вече
обич, доверие, топлина - всеки красавец
желае само плътта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Банова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре казано, Любе! Мъжете или повечето от тях са именно такива! Хубаво, че си саздала тази представа...Обичкам те!
  • Браво,мила! Хареса ми...специални поздрави от мен!
  • да да точно така е, самата истина...има и изключения ама са малко..нали знаете мъжете са като местата за паркиране- хубавите са заети ! Поздравления !
  • Да такива са мъжете! Много е хубаво! Поздравления! На такива мъже попадат хора като теб с добро и голямо сърце!!!
  • света е пъстър,има от всичко - и за всичко има обяснение.
    всеки има нужда да дава и да получава любов...всеки,дори и тези мъже...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...