31.07.2007 г., 10:26

Днешните мъже

1.1K 0 7
Красивият мъж, със зелените очи
пие уиски и в погледа му самотата
искри! Гледа те дълго, гледа те
нежно, иска ти се да е до теб и
да те докосне силната му ръка!

Ето, идва и ти носи питие. Говори
ти красиво! В любов от пръв погед
се кълне! След минута те целува,
на дансига в обятията силни пак
потъваш и е хубаво, нали?

Става късно. "-Да те придружа до
вас?" - те изкушава с мекия си глас!
Качваш се в колата, но дома ти подминава
той! Спирате пред тях и ти е ясно
какво желае този джентълмен! Ще те
има, той е убеден!

Ласките са нежни! Нощта преваля! Той е
уморен! Прибираш се сама до вкъщи и сън
не те лови! Чакаш с дни да се обади, а
телефонът все мълчи...

Времето минава бързо! Добре дошла в
реалността! Беше кукла за нощта и остана
сама! Това са днешните мъже! Горди,
красиви и порочни, но без сърце!
С това е пълен днес света! Няма вече
обич, доверие, топлина - всеки красавец
желае само плътта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Банова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добре казано, Любе! Мъжете или повечето от тях са именно такива! Хубаво, че си саздала тази представа...Обичкам те!
  • Браво,мила! Хареса ми...специални поздрави от мен!
  • да да точно така е, самата истина...има и изключения ама са малко..нали знаете мъжете са като местата за паркиране- хубавите са заети ! Поздравления !
  • Да такива са мъжете! Много е хубаво! Поздравления! На такива мъже попадат хора като теб с добро и голямо сърце!!!
  • света е пъстър,има от всичко - и за всичко има обяснение.
    всеки има нужда да дава и да получава любов...всеки,дори и тези мъже...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...