28 mar 2018, 23:38

Дневен кръговрат

  Poesía » Otra
538 0 3

Денят се влива във нощта

и слънцето потъва в кръв.

Луната пали си свещта

и висва на небесна връв.

 

И сякаш слънцето гори

и ври във нощния си чай.

Яйце земята си вари

по стар космичен обичай.

 

По светлото под таз луна

възкръсва слънчо в своя път.

И пак от източна страна

огрява земната ни гръд.

 

И този дневен кръговрат

повтаря се и в ден след ден.

Така денят изгрява млад,

а зрее в залеза червен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...