Денят се влива във нощта
и слънцето потъва в кръв.
Луната пали си свещта
и висва на небесна връв.
И сякаш слънцето гори
и ври във нощния си чай.
Яйце земята си вари
по стар космичен обичай.
По светлото под таз луна
възкръсва слънчо в своя път.
И пак от източна страна
огрява земната ни гръд.
И този дневен кръговрат
повтаря се и в ден след ден.
Така денят изгрява млад,
а зрее в залеза червен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
