17 dic 2007, 15:46

Дневник 

  Poesía » Otra
1524 0 15

На собствената си неистинност повярвах,

достигнах до нивото на себичност,

душите им куршумно изцелявах,

не всеки заслужава име “личност".

 

В двуличие се кръстихте всички,

предатели във всички посоки,

разбивате истина в срички,

а душите ви - те са безоки.

 

Аз отнемам и давам живот,

така оправдах егоизъм.

Към последно спасение оставих си вход -

проява на чист хуманизъм.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??