На собствената си неистинност повярвах,
достигнах до нивото на себичност,
душите им куршумно изцелявах,
не всеки заслужава име “личност".
В двуличие се кръстихте всички,
предатели във всички посоки,
разбивате истина в срички,
а душите ви - те са безоки.
Аз отнемам и давам живот,
така оправдах егоизъм.
Към последно спасение оставих си вход -
проява на чист хуманизъм.
© Милица Игнатова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
