На собствената си неистинност повярвах,
достигнах до нивото на себичност,
душите им куршумно изцелявах,
не всеки заслужава име “личност".
В двуличие се кръстихте всички,
предатели във всички посоки,
разбивате истина в срички,
а душите ви - те са безоки.
Аз отнемам и давам живот,
така оправдах егоизъм.
Към последно спасение оставих си вход -
проява на чист хуманизъм.
© Милица Игнатова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
