Dec 17, 2007, 3:46 PM

Дневник 

  Poetry » Other
1492 0 15

На собствената си неистинност повярвах,

достигнах до нивото на себичност,

душите им куршумно изцелявах,

не всеки заслужава име “личност".

 

В двуличие се кръстихте всички,

предатели във всички посоки,

разбивате истина в срички,

а душите ви - те са безоки.

 

Аз отнемам и давам живот,

така оправдах егоизъм.

Към последно спасение оставих си вход -

проява на чист хуманизъм.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??