Дневник на нощта
Полунощ е.
Каква е тази луна, дето се е облещила?
Не знаех,
че и небесните каляски стават на тикви.
А! Казах ли ти,
обувчицата си вчера хвърлих в пещите.
Поожули се,
май доста псевдопринцовчета наритах.
Стана един.
Време за прословутите вещерски сборища.
Усещам
как ще излизам на лов за змии и гущери.
Току-виж
някой благ вещер ме срещне и заговори.
Не че нещо,
в притъпяването на скуката били изкусни.
Два е вече.
Тъпите троли развалиха хубавото купонче!
А се надявах
с вещера по-дълбоко в гората да влезем.
Как да е,
пътьом поне си понасъбрах "бонбончета" –
няколко
дребни гъбки, отровни я! За късна вечеря.
Малее, три!
Кой ми открадна съня и къде го отнесе?
Ще прещакам
програмите, идеалният час е за трилъри.
Я да видя,
май открих кой ще ми пасне на интереса.
Въобще,
важното е доколко и тази нощ ми се умира.
Четири.
Струва ли ми се, почна да се развиделява?
Мамка му!
След час пак трябва да ставам за работа!
Ще почета.
То за кога тепърва да се събличам и лягам.
Така де,
време за всяко нещо под слънцето; и луната.
Разсъмва се!
Минах набързо две глави "Баскервилското".
Явно днес
целия ден ще се зъбя на околните кучета.
Глътка кафе.
Между две прозявки, от онез, крокодилските.
Тежко и горко,
ако някой се пробва да ме "полее с маркуча".
Свърши!
Мразя нощи, в които прегръща те месечина!
Раздирам се!
Стискам плътно бедра, ала... как те желая!
Довечера
пак ще остана в моята, празната, половина
на онази,
съградена от всички копнежи по теб, стая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Донова Todos los derechos reservados
Написано по пълнолуние, нали?
