Дневник на нощта
Полунощ е.
Каква е тази луна, дето се е облещила?
Не знаех,
че и небесните каляски стават на тикви.
А! Казах ли ти,
обувчицата си вчера хвърлих в пещите.
Поожули се,
май доста псевдопринцовчета наритах.
Стана един.
Време за прословутите вещерски сборища.
Усещам
как ще излизам на лов за змии и гущери.
Току-виж
някой благ вещер ме срещне и заговори.
Не че нещо,
в притъпяването на скуката били изкусни.
Два е вече.
Тъпите троли развалиха хубавото купонче!
А се надявах
с вещера по-дълбоко в гората да влезем.
Как да е,
пътьом поне си понасъбрах "бонбончета" –
няколко
дребни гъбки, отровни я! За късна вечеря.
Малее, три!
Кой ми открадна съня и къде го отнесе?
Ще прещакам
програмите, идеалният час е за трилъри.
Я да видя,
май открих кой ще ми пасне на интереса.
Въобще,
важното е доколко и тази нощ ми се умира.
Четири.
Струва ли ми се, почна да се развиделява?
Мамка му!
След час пак трябва да ставам за работа!
Ще почета.
То за кога тепърва да се събличам и лягам.
Така де,
време за всяко нещо под слънцето; и луната.
Разсъмва се!
Минах набързо две глави "Баскервилското".
Явно днес
целия ден ще се зъбя на околните кучета.
Глътка кафе.
Между две прозявки, от онез, крокодилските.
Тежко и горко,
ако някой се пробва да ме "полее с маркуча".
Свърши!
Мразя нощи, в които прегръща те месечина!
Раздирам се!
Стискам плътно бедра, ала... как те желая!
Довечера
пак ще остана в моята, празната, половина
на онази,
съградена от всички копнежи по теб, стая.
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Уау, че си ми различна!
Написано по пълнолуние, нали? -
Започвам да се смущавам с тези препратки към класиците, които ми правиш
Радвам се, че отново си тук, Димо! -
Творецът....
Ражда се в' плач....
Програмиран е.....
На себе си палач....
Заченат е търсач....
Да разбулва здрач....
На любознателните ....
ВОДАЧ....
По плач ...
Ненадминат е ..ач................................................................................
Поетът.
(По една от не публикованите поеми на поета Пеньо Пенев в която ,на плачът в екстаз ,може да се издигне паметник, символизиращ продължението на човешкият РОД ,където случайноста е форма на проявление на необходимоста . ) -
Доче! Мерси
-
По пълнолуние не можеш да заспиш,
по пълнолуние не можеш да избягаш.
Остава само да напишеш стих
под одобрителния кикот на луната... -
Силви, то от толкоз келеши около мен, съвсем забравих за приказния
Хари, и дневен имам
Слънчице, можеш и още как, че и повече!
Благодаря ви! -
Там...там е разковничето на всеки лабиринт от приказки и действителност – в копнежа! Така безсмислено е всичко друго!! (е, не всичко, ама ти ме разбираш) Най ми пасват стихове с такъв край! Де да можех и аз така... Поздравления за умението, Танечка!!
-
Хареса ми идеята за нощен дневник!Поздравления за изпълнението!
-
Много интересно, цяла нощ си била в приказките, а си забравила за Келеша, него да беше извикала, поне. Щеше да танцуваш до зори, нали така се разказваше в приказката и пантофките всяка вечер скъсани. Пък после принцове, айде няма нужда.
Много ми хареса! -
Абе, както каза и Гавраил, вървя си праволинейно, пък вземе нещо, че кривне релсата и дерайлирам
Наденце, благодаря ти, мила! -
Уау,стихотворение с неочакван край.
-
Усмихвате ме! Благодаря за което!
-
Какъв копнеж!Ама на края.То не бяха каляски,вещери и тролове.Последните винаги ще се намесят когато не трябва.И отровни гъбки за вечеря.Добре че са трилърите за разтуха.И въпреки тръпките стиха ми хареса.дали заради плътно стиснатите...
Това беше шега.
Пряма ,интересна и различна.Ти и стиховете които твориш! -
И мен ме удари безсънието от този стих, Таня! Усетих емоцията ти! Поздравления!
-
... не очаквах такъв край, признавам си...
-
Страст, мраз, самота... И поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
