Дневникът на един млад беладжия - 24
Къщата на чичо баба бързо спретна.
И перденца сложи да е по-кокетна.
Старите пътеки поднови със нови.
Той картина своя някаква изрови
и доволна Мери бе от резултата.
После се съветваха те за близка дата
и определиха да си ходим вече.
Страдах, че несетно лятото изтече
и не знаех с нас ли ще е чичо Ваньо.
Щял да ни закара, ала беше рано
отговора много важен да науча.
Утре пак ще пиша аз какво се случи.
* * *
Мъчно днес ми стана и за баба Койна.
Тя че и помогнахме, знам че е доволна.
Казва, че със Вежен ще си другарува.
Тъжна е от вчера, както ми се струва.
Чух, че си говори с нейната козичка.
- Утре пак саминка ще съм аз, че всички
тръгват си и с тебе, дружке, ще остана...
А пък като станах с Мери отзарана,
даже две сълзички аз видях, но скри ги
в кърпата, с която бързо тя попи ги.
Чичо, тук нощувал, днес комин ще чисти.
Искам да отгатна неговите мисли.
Гледам го, че носи някакви въжета,
четка с кръгла тежест и, свалил каскета,
той се покатерва горе до комина.
Аз го наблюдавам, с любопитство зинал.
Четката промушва в отвора ритмично.
Коминочистач е и не е комично
старото поверие - ако го докоснеш,
той късмет на тебе може да ти носи.
- Ваньо, да внимаваш, покривът е стръмен! -
Мери му подвиква и от страх го мъмри.
Дясната си вежда с черно е накичил.
Нищо, той така е вече заприличал
на онези стари коминочистачи -
чичо Ваньо стана Черен Петър значи.
Може би това е знак, че ще изпълни
моето желание вкъщи да се върнем
ние с баба Мери, ала вече трима
и щастлив завършек лятото да има!
Докато си мисля аз, в мечти потънал,
в старото корито вече съм се спънал.
Падам във водата, дето Вежен пие.
Баба е до мене. Не да ме набие,
а да ме прегърне и да ми прошепне:
- Пак от страх сърцето ми днес за тебе трепна!
Чувствам аз че Мери друг човек е вече.
Аз съм и любимото мъничко човече.
Чичо Ваньо някак я преобразява,
по-любвеобилна мойта баба става.
Коминочистачът гледа ни отгоре.
- Трябва ли ви помощ, мили мои хора? -
пита със усмивка той, готов да скочи.
- Само се намокри Митето! - му сочи
баба мойте дрехи с вадички протекли.
- Слънце септемврийско днеска е напекло.
Бързо ще изсъхне. Нищичко му няма.
Не прави от всяко нещо, Мери, драма!
Чичо е отпушил вече два комина.
- Дай сега с парцала мокър аз да мина
пода и прозорците, че са почернели.
Двамата почистват и са се навели
със глави допрени, сякаш си шушукат.
Баба Койна идва и, видяла тука
вече че привършват, радостна им казва:
- Днес какво приготвих няма да разказвам!
Супа за начало хапваме си всички.
Трудно стигам дъното в моята паничка,
че очите шарят ми, лакомството чакат.
Пурички лимонови с орехче в средата
апетит възбуждат, даже и у сити.
- Мите, как ти светят, бабино, очиче! -
Мери слага първо в моята чиния.
- Знам, че много вкусни са, гладен съм, не крия! -
казвам аз, захапал пуричката вече.
- Нека ти е сладко! - баба Койна рече. -
Утре аз саминка тук ще си кукувам...
Рано ли ще тръгвате? Колко ще пътувате?
Става ми отново тъжно да я гледам.
Баба отговаря и: Рано, лельо, в седем.
Следва:....
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Златни ръце има чичо Ваньо, да е жив и здрав, много добрини направи, сега нямам търпение да разбера какво ще се случи още.
-
Не, следвам те с удоволствие и усмивката ми става все по-широка, Иржи! Много съм ти благодарна, че днес отделяш такова специално внимание на пропуснатите части от
"Дневникът..."!❤️☀️ 🌈 -
Понеже много истории със закъснение коментирам, Мария, може да ми отговориш наведнъж, за да не заемаме страниците , които са необходими и за останалите.При това аз пиша подробно и дълго, както виждаш...
-
Аз наистина съм прала на бара, Иржи, но чичко Гугъл е толкова услужлив, че ще ти разкаже и въвъде с подробности във всичко, което се сетиш!😃 Опитвах се да измисля дейности, които сегашните деца едва ли знаят и да предизвикам интереса им към тях. А дали съм успяла, читателите ще кажат. Все си мисля, че може да се работи още по разнообразието на случките и преживяванията на героя ми.
Благодаря ти, че, макар и със закъснение, следиш историите!💕🌹 -
Прави ми впечатление, Мария, та си мисля, да описваш толкова битовизми, значи ги познаваш от живота!? Не са измислица? Нито прането на реката или как се казваше онова нещо, дето се върти и пере само...как се чисти комин- подробно и още толкова неща, да не се връщам назад! Ако трябваше аз да го опиша, ами като не съм ги виждала, как? Или това е да имаш широк кръгозор!! Възхищаваш ме!
-
И авторката сънува такива неща, ама да видим вдъхновението по какви пътища ще я поведе 🤣!
Хубава вечер, Жорка!😃 -
Ще има сватба 😊
Усещам аз, Усещааам 😋
Поздравявам те 😊 -
Ето че си имам и мъжко представителство сред коментиращите и от това ми е много приятно! Благодаря ти!😃
-
ШоОто продължава...
Хубаво! -
Рени, Марианка, усмихвам се като детенце, което е получило похвала, чак до ушите и излъчвам радост!🤣🦋🤣
Наденце, май никой няма да се изненада от развръзката, но нали през цялото време дърпам римуваното повествование към този Хепи енд! Много ти благодаря за поетичния коментар!👏💕🌹 -
Колко неусетно лятото отмина,
съчките готови, чист е и комина.
Митето и Мери, ще си тръгват вече,
дядо ще си има малкото човече.
-
Колко естествени и ненарочни рими, Мари! Шапка ти свалям за естествения поетичен говор, който владееш!
Винаги ми е хубаво и светло при теб! -
Важното е, че имаш желание да проследиш събитията, вярвам, че ще намериш време и ще го сториш, Силве!😃🌹
-
Имам много за наваксване от приключението на Митето, пак ще се върна. Поздрави, Мария!
-
Светличка, Миленче, благодаря, че отново проявихте интерес към моя герой! Удоволствието, с което четете тези историйки, е катализатор на моето вдъхновение! Прегръщам ви, момичета!💕🌹
-
С удоволствие прочетох
-
Ще очаквам с нетърпение и следващите събития, че празник трябва да се отбележи😊. Дано да има неочаквани обрати.
-
Наистина ли?!😃 Колко мило, Деска!💕Трудно ще ми бъде да се разделя с героите си, но обемът на ръкописа стана пак голям, а кой ще купи скъпа детска книга...
Благодаря ти, миличка!🌹 -
Не е честно - толкова бързо да свършат лятото, лудориите и приключенията...
Мари, чак си представям картинките в книжката
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря ти, Силви!💕