30 mar 2008, 20:46

Дните 

  Poesía » Versos blancos
838 0 5

Сивокоси дни вървят отмерено,

крачка по крачка през прахта на времето.

Защо са свели така ниско чела,

къде изчезна огненият блясък от очите им,

дали са се предали на Навика

или просто вече са остарели?

Наистина, защо дните ни се уморяват,

повлечени от една тягостна безкрайност?...

Ето, виждам ги - свели рамене,

да вървят към великото "Никога".

Защото Те отдаваха живота си -

час подир минута с единствената цел

да разбулят пелената на въпросите.

Дните, трябваше да са помощници на човека,

да вървят пред него в трудния му път

и като добри магйосници да му разкриват

тайните, които му залага Всемирът.

И понеже човешкото създание е слабо и страхливо,

непрекъснато се пържи в огъня на своя ум.

А този вечен страх пред лицето на Живота -

съзирам го в безброй безименни очи,

Те сякаш се извиняват, че не разбират

на Съдбата жестоките измислици...

Но свършват Дните - остава само прахта

на спомени мили и любовни лъчи.

Дордето човек се усети и ето - идва Тя,

която ще склопи уморените очи,

леко ще го хване за ръка, за да прекрачат

онази единствена врата и там...

Ще му покаже всичко.

Ще му покаже Вечността!

 

© Зорница Аламанчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гевречето-Пардон,^l^ (Нежното Ласо)никога няма да бъде в немилост!!!
  • Леле...Каква хубава компания се е събрала тук!!!Край-другите може и да не ме четат!А,Гевречето е в немилост.
  • Направо ми четеш мислите,но ги изразяваш по-добре от мен!Това тук е едно бижу , което ще прибавя към златната си колекция с цитати.Поздрави от цитиращия те Пинда!
  • Бибата,как е възможно да си толкова млада и толкова мъдра...по-мъдра и от мен дори...Моите почитания към таланта ти!
  • Ах, тези дни...как се изнизват само...към Вечността...
    Много истински, замислящ стих...много ми хареса!
    с обич, Зорница.
Propuestas
: ??:??