Сивокоси дни вървят отмерено,
крачка по крачка през прахта на времето.
Защо са свели така ниско чела,
къде изчезна огненият блясък от очите им,
дали са се предали на Навика
или просто вече са остарели?
Наистина, защо дните ни се уморяват,
повлечени от една тягостна безкрайност?...
Ето, виждам ги - свели рамене,
да вървят към великото "Никога".
Защото Те отдаваха живота си -
час подир минута с единствената цел ...