Дните ми
До вчера ме обичаше, а днес мълчиш,
небето плаче със сълзи горчиви
и виждаш, още във сърцето ми гориш,
и не забравяш страстите ни диви.
Почакай! Спри! Да повървим
отново по пътеката ни лунна,
досадата със радост да сменим
и с песен на китара седемструнна.
Вървиш. И няма да се спреш...
Ще помня само крачките ти бързи,
но знай със теб ще отнесеш
звездите и луна окъпани във сълзи...
От днес ме чака глуха самота,
стаята без тихите ти стъпки,
прозорец без звезди и без луна,
и биещо сърце с окървавени кръпки.
Не те виня, не търся и отплата
за късата пътека извървяна.
Такива знам са правилата
на любовта неизживяна...
20.03.2013
© Аластор Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Всяка Любов има своя пътека.И неизживяната.Само че при нея стъпките се преброяват хиляди пъти.
Поздрав от мен! -
Навява тъга, но е много хубаво. Поздравления!
-
Хубав стих!
-
По принцип не обичам любовна поезия, но тази тук ме плени!
-
За съжаление, такива са правилата, колкото и да боли!
Чудесен стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Белла, а този който ме мрази:
Той няма да си има дом,
Сърце което да го чака,
във Нета скита ветрогон
да търси истината в мрака.
Пред синьо-белия екран
във вечно празна стая
излива злобата без свян
от самотата си в безкрая...