Дните ми
До вчера ме обичаше, а днес мълчиш,
небето плаче със сълзи горчиви
и виждаш, още във сърцето ми гориш,
и не забравяш страстите ни диви.
Почакай! Спри! Да повървим
отново по пътеката ни лунна,
досадата със радост да сменим
и с песен на китара седемструнна.
Вървиш. И няма да се спреш...
Ще помня само крачките ти бързи,
но знай със теб ще отнесеш
звездите и луна окъпани във сълзи...
От днес ме чака глуха самота,
стаята без тихите ти стъпки,
прозорец без звезди и без луна,
и биещо сърце с окървавени кръпки.
Не те виня, не търся и отплата
за късата пътека извървяна.
Такива знам са правилата
на любовта неизживяна...
20.03.2013
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аластор Все права защищены
