26 feb 2014, 21:37
До безкрайност
До безкрайност
На нощния ягуар
Обичай ме. Такава съм. Неясна.
Стихийно си отивам и се връщам.
Почакай само клечката да драсна -
наместо свещ, ще ти запаля къщата.
Когато ме потърсиш, ще ти бягам.
Да мислиш, че съм винаги заета.
Щом видиш, че опинците си стягам -
да знаеш, покорила съм небето.
А после... нищо. Пак ще те прегърна.
По устните игриво ще се стичам.
Където и да съм, ще се завърна.
И тебе до безкрайност ще обичам.
© Яна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Красота! Вълшебство! Истинния образ на жената, уловен в няколко реда. Тук е всичко - любов, отдаденост, привързаност, но над тях - там, където е полагащото му се място, е въздигнато достойнството й. Отнякъде се чува лай, който някак не ми се връзва с току що споменатото достойнство, ама нейсе...
-
Тази женска стратегия на дърпо-галенето не е нова. Всяко женско куче постъпва така с мъжкото, което го ухажва. Хапе го отблъсква го, бяга от неговите ухажвания и когато то се откаже, едвам тогава отива и му се отдава. Това показва, че женската психика е устроена по модела на други женски животински видове. Както отбелязах, кучето е особено убедителен пример. Искам да кажа, че подобно поведение на жената е типично, а не е изява на индивидуалност. Това не ми пречи ни най-малко да харесвам стихотворението ти и да те поздравя за него!: Мисана
-
С удоволствие се спирам на твоята страничка!!!
Пишеш прекрасно!!! -
Мхм, така се прави! Да стои винаги на тръни!! Щото като му станеш безинтересна..... знаеш....
Поздравче, Янче!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ками
Септ
Младен
Людмил
Каква приятна изненада сте за мене рано сутрин! Благодаря, че сте тук!