Feb 26, 2014, 9:37 PM

До безкрайност

  Poetry » Love
1K 1 5

До безкрайност


На нощния ягуар



Обичай ме. Такава съм. Неясна.
Стихийно си отивам и се връщам.
Почакай само клечката да драсна -
наместо свещ, ще ти запаля къщата.


Когато ме потърсиш, ще ти бягам.
Да мислиш, че съм винаги заета.
Щом видиш, че опинците си стягам -
да знаеш, покорила съм небето.

А после... нищо. Пак ще те прегърна.
По устните игриво ще се стичам.
Където и да съм, ще се завърна.
И тебе до безкрайност ще обичам.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светла
    Ками
    Септ
    Младен
    Людмил

    Каква приятна изненада сте за мене рано сутрин! Благодаря, че сте тук!
  • Красота! Вълшебство! Истинния образ на жената, уловен в няколко реда. Тук е всичко - любов, отдаденост, привързаност, но над тях - там, където е полагащото му се място, е въздигнато достойнството й. Отнякъде се чува лай, който някак не ми се връзва с току що споменатото достойнство, ама нейсе...
  • Тази женска стратегия на дърпо-галенето не е нова. Всяко женско куче постъпва така с мъжкото, което го ухажва. Хапе го отблъсква го, бяга от неговите ухажвания и когато то се откаже, едвам тогава отива и му се отдава. Това показва, че женската психика е устроена по модела на други женски животински видове. Както отбелязах, кучето е особено убедителен пример. Искам да кажа, че подобно поведение на жената е типично, а не е изява на индивидуалност. Това не ми пречи ни най-малко да харесвам стихотворението ти и да те поздравя за него!: Мисана
  • С удоволствие се спирам на твоята страничка!!!
    Пишеш прекрасно!!!
  • Мхм, така се прави! Да стои винаги на тръни!! Щото като му станеш безинтересна..... знаеш....
    Поздравче, Янче!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...