26.02.2014 г., 21:37

До безкрайност

1K 1 5

До безкрайност


На нощния ягуар



Обичай ме. Такава съм. Неясна.
Стихийно си отивам и се връщам.
Почакай само клечката да драсна -
наместо свещ, ще ти запаля къщата.


Когато ме потърсиш, ще ти бягам.
Да мислиш, че съм винаги заета.
Щом видиш, че опинците си стягам -
да знаеш, покорила съм небето.

А после... нищо. Пак ще те прегърна.
По устните игриво ще се стичам.
Където и да съм, ще се завърна.
И тебе до безкрайност ще обичам.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светла
    Ками
    Септ
    Младен
    Людмил

    Каква приятна изненада сте за мене рано сутрин! Благодаря, че сте тук!
  • Красота! Вълшебство! Истинния образ на жената, уловен в няколко реда. Тук е всичко - любов, отдаденост, привързаност, но над тях - там, където е полагащото му се място, е въздигнато достойнството й. Отнякъде се чува лай, който някак не ми се връзва с току що споменатото достойнство, ама нейсе...
  • Тази женска стратегия на дърпо-галенето не е нова. Всяко женско куче постъпва така с мъжкото, което го ухажва. Хапе го отблъсква го, бяга от неговите ухажвания и когато то се откаже, едвам тогава отива и му се отдава. Това показва, че женската психика е устроена по модела на други женски животински видове. Както отбелязах, кучето е особено убедителен пример. Искам да кажа, че подобно поведение на жената е типично, а не е изява на индивидуалност. Това не ми пречи ни най-малко да харесвам стихотворението ти и да те поздравя за него!: Мисана
  • С удоволствие се спирам на твоята страничка!!!
    Пишеш прекрасно!!!
  • Мхм, така се прави! Да стои винаги на тръни!! Щото като му станеш безинтересна..... знаеш....
    Поздравче, Янче!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...