До далечната ми приятелка
ДО ДАЛЕЧНАТА МИ ПРИЯТЕЛКА
Кое разстояние нас, хората, ни дели
и приятелства скъпи то тъй без жалост руши?
Мисля, географските километри едва ли,
а постъпките на дребнавите хорски души.
Нас двете ни свързва нашата жажда първична
да любим живота горещо, да мразим смъртта,
и не само борбата ни за хляба епична,
а за нашите души болни да търсим храна.
Приятелството добро е слънчева светлина,
която чиста струи, след като порой ливне,
във очите прекрасни и добри грей топлина,
тя сгрява душата, кара сърцето да живне.
Споделената мъка е разделена на две,
споделената радост, радост двойна тя става.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анка Келешева Todos los derechos reservados
