ДО ДАЛЕЧНАТА  МИ  ПРИЯТЕЛКА

Кое разстояние нас, хората, ни дели

и приятелства скъпи то тъй без жалост руши?

Мисля, географските километри едва ли,

а постъпките на дребнавите хорски души.

Нас двете ни свързва нашата жажда първична

да любим живота горещо, да мразим смъртта,

и не само борбата ни за хляба епична,

а за нашите души болни да търсим храна.

Приятелството добро е слънчева светлина,

която чиста струи, след като порой ливне,

във очите прекрасни и добри грей топлина,

тя сгрява душата, кара сърцето да живне.

Споделената мъка е разделена на две,

споделената радост, радост двойна тя става.