23 dic 2015, 9:37  

До доказване на противното

  Poesía » Otra
642 0 10

До доказване на противното


добавя мисълта към всяко действие

прилягащите му взаимоотношения

и обстоятелствено си създава кръг

налагайки инстинкта за значение

 

през урви и чукари свой си път

прокарва радва му се и го охранява

и настоява да е свят и скъп

за някой си случайно преминаващ

 

признава също като в храм

величията на светите огорчения

но никой не надниква там

олтарът не понася изключения

 

и тъй като абстракцията все тежи

на Брутовия брат върху гърбеца

е време допълнението да реши

съдба ли е съдбата на щуреца

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, "олтарът не понася изключения"!
    Следователно трябва да го изключим.
    Интересни мисли, хубава постройка, замислящо...
  • radiola (Рада Димова) Напипа същността на идеята ми. Не толерирам чудовищните прояви на субективизъм и тъй като загърбването им вече не ми върши работа реших, по моя си начин, да им "покажа" че може би не съм чак толкова... Както и да е! Благодаря Ти
    anastasia73 (Анастасия ) LenaNik, cveti68, Благодаря Весели празници на Всички
  • "До доказване на противното"много ми хареса, защото можем да твърдим каквото ни дойде на ума! Кой ще докаже противното? Весели празници, Лина!
  • Andromaha (Белла ) Еха, както винаги-лековита и навременна е появата ти. Благодаря Ти! Другото- изглежда така за пред хората.
    ... светът на думите си мисли че ме притежава; потропва с крак; крещи ми нещо истерично; навярно си представя че така ме доближава; ревнува ме откакто с него се познавам; навира ми в очите всичките си многоточия; той винаги за нещо съжалява; умилквайки се не престава да ми обещава това което сам не осъзнава

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...