16 ene 2023, 17:51

До другия Живот

  Poesía
780 2 3

ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ

 

Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим,
и моят друм не бе застлан със рози, за вашият не бих могъл да знам,

 

в безкрайните си римни монолози изчезвах, все по-тъжен, слаб и сам,
асото пика скрил си във ръкава – va bank! – животът срещу мен игра,
държавата ме взе за дойна крава – крадеше ме! – пара́ подир пара́.
И аз ще си отида най-накрая, тъй не спечелил тлъстия джакпот! –
с утехата, че може би – във Рая? – ме чака някой по-щастлив Живот.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко са тези, които имат "друм застлан със рози". Повечето вървим през тръни, несгодите ни шибат и се движим по ръба на нещото, наречено живот... Но Поезията осмисля това съществуване и го превръща в мисия, както е при теб, Валери. Аплодирам те и те предизвиквам да продължиш с "безкрйните си римни монолози"!👍
  • Неземно поетично съкровище си ти
    Ех, дано има и друг живот и там да пишеш пак.

    и моят друм не бе застлан със рози, за вашият не бих могъл да знам,
    в безкрайните си римни монолози изчезвах, все по-тъжен, слаб и сам,
  • Ти си благословен да живееш в поезията си, а това е Божи дар.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...